Жълтата тинтява е горчива билка, традиционно използвана за апетит и храносмилателен комфорт. Горчивите ѝ вещества са основна характеристика при разглеждане на различните препарати.

Колеусът се използва в традиционни практики и съвременни формули с метаболитна насоченост. При добавките интерес представлява форсколинът и мястото на екстракта в индивидуалния режим.

Листата от банаба са традиционно използвани в Азия и присъстват в добавки с насоченост към глюкозния метаболизъм. Коросоловата киселина е един от ориентирите при сравняване на екстрактите.

Гимнемата е аюрведична билка, използвана във връзка със сладкия вкус и глюкозния метаболизъм. Практическата ѝ употреба се разглежда според хранителното поведение и конкретната метаболитна цел.

Кората от бяла върба е традиционно използвана при болка и мускулно-ставен дискомфорт. Салициновите съединения, видът на екстракта и здравната история определят подхода към съвременните продукти.

Горчивият портокал присъства в хранителни традиции и в спортни формули със синефрин. Съвременната му употреба е свързана с метаболитна насоченост и изисква яснота за целия състав.

Шипката е позната храна и билкова суровина, използвана за обща хранителна и антиоксидантна подкрепа. Определени форми се прилагат и в режими за ставен комфорт.

Валерианата е традиционно използвана за отпускане, нервно напрежение и подпомагане на съня. Важни са екстрактът, вечерният режим и начинът, по който човек реагира на приема.

Бамбуковите екстракти се включват във формули за коса, кожа, нокти и съединителна тъкан заради съдържанието на силициеви съединения. Формата и реалното съдържание са важни при сравнението.

Черният пипер има хранителна традиция и е източник на пиперин. В добавките екстрактът му се използва при формулиране на продукти с цел повлияване на усвояването на други вещества.